НАСТРАШАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСТРАША̀ВАМ, -аш, несв.; настраша̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. и диал. Наплашвам. Движеше се той [Харалан] като облак — безмълвен, мрачен, само очите му светкаха понякога като светкавици. Тия искри бяха много настрашили Хаджията напоследък, но да го изгони не се решаваше. А. Гуляшки, СВ, 140. Той изгони маджерите из българските области,.., и тъй ги настраши, щото те не смеяха вече да нападнат на неговите владения. Т. Шишков, ИБН, 209. настрашавам се, настраша се страд.

НАСТРАША̀ВАМ СЕ несв.; настраша̀ се св., непрех. Остар. и диал. Наплашвам се. — Знам, настраши се ти .. / Тез псета, побеснели .. но то беше / за техните глави — умряха всички... Г. Райчев, ЕЦ, 43.