НАСТРОЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСТРО̀ЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от настро̀я и от настроя се като прил. 1. С предл. за или със следв. изр. със съюз да. Който има готовност, нагласа за нещо. — Гражданите не се мъчат като нас — забележи Слав. — Кои граждани? — обърна се към него Тъкачев, настроен за спор, поразпален от изпитата ракия. Г. Караславов, ОХ I, 151. Той ме изгледа намръщен и кимна. Веждите му бяха свити, в погледа му имаше гняв и омраза. Но аз не бях настроен за бой. П. Стъпов, ЧОТ, 39. Младежът се събуди, разтърка очи и веднага стана, отрано настроен да продължи работата.

2. В съчет. с нареч. Който изпитва чувство или настроение по значението на наречието. Тъкачев, който идеше така делово настроен, се разчувства от обичта и предаността на това чисто и хубаво момиче. Г. Караславов, ОХ I, 271. Отказаха ми гостоприемство и аз бях принуден през настана‑

лата вече нощ да ходя по опустелите от хора улици в селото, преследван на всяка стъпка от враждебно настроените против окъснели пътници селски псета. П. Р. Славейков, БП I, Х. Приятелски настроена компания. Патриотично настроени офицери.