НАСТРОЀНИЕ

НАСТРОЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Цялостното емоционално-психическо състояние на човек в определен момент или през по-дълъг отрязък от време, което обикн. намира външен израз в думите, държанието, поведението. Евгени обгърна с очи цветнозелената премяна на склона, обгърна цялата тази ведра, слънчевоусмихната утрин и сам се разведри и усмихна .. "Какъв смисъл има да негодувам, да се възмущавам, да умувам? Защо напразно да развалям хубавото си настроение?" Д. Ангелов, ЖС, 17. Настроението на командира винаги се предава върху бойците му. От бодрата крачка на Митрето ние разбрахме, че той най-после е намерил пътя. М. Гръбчева, ВИН, 296. В пристъп на отвратително настроение Ценов излезе на балкона. Й. Попов, ИЖП, 13. Панталонът ми е добре изгладен, тъй прави и остри са ръбовете — едничък аз си знам какво добро настроение ми създава тоя добре изгладен панталон! Д. Калфов, Избр. разк., 334. Едно след друго в него се менят различни настроения. Й. Йовков, Разк. I, 14. ● С предл. в и съгл. опред. Той тананикаше някаква игрива мелодия и ловко въртеше бастунчето в ръката си. Очевидно джуджето беше в много добро настроение. Ал. Бабек, МЕ, 191. Серафим изпращаше Кети, лежеше, почиваше си и беше в чудесно настроение. Той дори забрави, че е уволнен и не се сърдеше на никого. Н. Каралиева, Н, 70. Беше в отвратително настроение. Трябваше да мисли за предстоящото заседание при главния редактор, а от ума му не излизаше това проклето скарване с Шели. Ем. Манов, ДСР, 393-394. Бай Иван беше в кисело настроение, защото централният коридор на предприятието беше невероятно мръсен. Ч. Шинов, ГП, 8. // Положително, добро емоционално-психическо състояние. Хубавият ден създаде настроение още от сутринта. Всеки бързаше да се включи в подготовката за тържественото посрещане на Новата година. В. Турийски, Д, 79. Настроението му се развали, самотията изчезна. Г. Стаматов, Разк. II, 123. Юлия излезе от кабинета доволна от магическата сила на сълзите си. Не, нищо не можеше да ѝ развали за тая вечер настроението. П. Вежинов, СО, 132. Върнал се вкъщи [Желев] без всякакво настроение. Й. Попов, БНО, 122. — Нали си я знаеш каква е чешитка — казах аз.Навярно не е била в настроение. Ем. Манов, МЛП, 268.

2. Разположение, склонност, желание да се прави нещо. Пишеш ми, че ще спреш за няколко време да пишеш. Можеш, но щом ти дойде настроение, използувай го. Ив. Вазов, ПЕМ, 87. — Ако много бързате за събора, Соколов, то вървете и без мене .. Такова настроение ми е дошло сега — да се излежавам с бележника в ръце и трябва безусловно да го изживея. Н. Попфилипов, РЛ, 143. Когато съм здрав, имам настроение за работа.

3. Обикн. мн. Отношение към някого или нещо, обикн. определено от обществено-политически убеждения, което се проявява по някакъв начин. — И да насочим усилията за създаване в самата войнишка маса на настроения против изпращането на Източния фронт. П. Илиев, ЛВ, 90. — Убиха го [майор Шипченски]! Дворецът го уби заради антигерманските му настроения! А казаха, че паднал от скала в рилските гори! О. Василев, Л, 50. — Вие сте с антифашистки настроения, сигурно! Вие обичате Съветския съюз и желаете да дойде социализма. П. Славински, ПЩ, 53. В града от ден на ден се изостряха настроенията срещу Турция и особено срещу гръцкото население, което често правеше провокации. В. Геновска, СГ, 273. Революционно настроение.

В настроение. Разг. Шег. Пийнал. Баща ти снощи закъсня, дойде си в настроение.

Списък на думите по буква