НАСТРОЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСТРОЯ̀ВАМ¹, -аш, несв.; настроя̀, ‑оѝш, мин. св. -оѝх, св., прех. Разг. Строя, построявам много (къщи, сгради и под.). До ковачницата му се привлекли други колибари от Шипченския балкан, настроили ханове и отворили дюкяни. Израсло селище без нивя, без добитък. В. Мутафчиева, ИКМ, 37. настроявам си, настроя си възвр. На 17 километра сме само от Белоградчик, а младите си настроиха там къщи, вместо да пътуват. Отеч., 1978, кн. 3, 30. настроявам се, настроя се страд.

НАСТРОЯ̀ВАМ², -аш, несв. (остар.); настро̀я, -о̀иш, мин. св. -о̀их, св., прех. Настройвам. Змай настроява гуслата си на други лад. П. П. Славейков, Мис., 1899, кн. 1, 56. Такова е действието на гората, на планината; тя настроява душата съзерцателно. Ив. Вазов, Съч. ХV, 41. Хубавото време,.., сключеното примирие, което туряше край на страшната война и премахваше всяка опасност, всичко това го настрояваше най-весело. Й. Йовков, ПК, 104. — Ти искаш да знаеш, Бедрос, какво става с процеса по убийството на Стамболова, а пък аз,.., намирам, че не е твърде тактично да настрояваш общественото мнение. Ал. Константинов, Съч. I, 197. настроявам се, настроя се страд.

НАСТРОЯ̀ВАМ СЕ несв. (остар.); настро̀я се св., непрех. Настройвам се. Тогава купил подвижната панорама (..) — тя можеше и с лява ръка да се настроява. Ив. Вазов, Съч. IХ, 128. Когато человек се намира под удара на страданието, нравствено или физическо, душата му се настроява религиозно. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 164.