НАСТРЪ̀ХВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от настръхвам. Треперкото на брега се сили да преодолее настръхването си и да скочи в езерото. И не може. Едно подвикване го блъсва във водата. Бл. Димитрова, Лав., 237. Огнянов с настръхване видя тия знакове. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 206.