НАСТУДЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСТУДЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от настудявам се. И самата майка, която не умее да опази детето си от настудяване и проч., разваля му здравието. У, 1870, бр. 1, 7.