НАСТЪПА̀ТЕЛЕН

НАСТЪПА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е свързан с настъпление, който осъществява настъпление. Червената армия,.., разви нови мощни настъпателни действия, а немските войски продължиха да отстъпват. Д. Ангелов, ЖС, 464. — Откъде ще се научим как да водим настъ‑

пателни и отбранителни боеве? К. Калчев, ЖП, 380. Войната се затегна и от настъпателна премина в позиционна. П. Незнакомов, ЖВ, 42. Настъпателни акции.

2. Който се характеризира със склонност, желание за настъпление, за нападение; агресивен, нападателен. Той [Курт] беше по дух най-настъпателния от командирите и тъкмо това негово качество беше предопределило мястото му наляво. А. Гуляшки, ЗВ, 223. Поетът е бил обичан от всички свои приятели .. Липсата на настъпателна амбициозност, на желание за хаплив отговор на хапливата реплика ги е обезоръжавала. Е. Каранфилов, Б III, 149. — А за неоправданото неявяване на работа те уволнявам. Ясно ли е?Не, не е ясно!Иван повиши глас. Той реши да бъде смел, настъпателен. М. Марчевски, П, 235.

3. Който се характеризира с готовност, възможности за борба, настъпление; атакуващ, борбен. В тая област,.., съществуваше също така многохиляден индустриален пролетариат с бойко и настъпателно профсъюзно движение. Ц. Драгойчева, ПД, 230. Всички пожелаха списанието на стане по-популярно по език и форма,.., да стане то по-настъпателен и войнствуващ орган на нашата .. историография. ВН, 1960, бр. 2707, 2.

Списък на думите по буква