НАСТЪПАТЕЛНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСТЪПА̀ТЕЛНО. Нареч. от прил. настъпателен. Те прекрачиха плахо прага и последователно се ръкуваха с всички. Разговорът започна настъпателно от тяхната страна. — Е, докога смятате така да се криете и да ни излагате на риск? — запита Борис. Сл. Трънски, Н, 211-212. Съби Марков (Обидено): — Другари, не забравяйте, че аз съм директор,.. и съвсем не е необходимо да познавам производството. (Настъпателно): Аз трябва да знам .. да знам да управлявам, а вие да знаете да работите! Н. Каралиева, Н, 65.