НАСТЪПАТЕЛНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСТЪПА̀ТЕЛНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от настъпателен. Бешков усеща догматизма,.., като духовен мраз, като антихуманизъм. И воюва с него злъчно и остроумно. Тук се откроява неговата изострена наблюдателност, бойка настъпателност и морална чистота. Е. Каранфилов, Б III, 108. Еснафщината живее със своята войнствена настъпателност и тъмна сила у Костадин. Лит. ХI, 331.