НАСТЪПАЮЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСТЪПА̀ЮЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Настъпващ. След контрапреврата те [Тодоров и Губиделников] снишиха глава пред настъпающата буря, станаха хрисими, заличиха се. С. Радев, ССБ II, 271. А копринените знамена със сърмени лъвове, които ревеха,.., съставляваха декора на настъпающата борба. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 87. В министерството на просвещението днес заседава комисия по изработване гимназиалната програма за настъпающата учебна година. БД, 1909, бр. 21, 3.

— Друга форма: наступа̀ющ.