НАСТЪ̀ПВАМ

НАСТЪ̀ПВАМ1, -аш, несв.; настъ̀пя, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Стъпвам върху нещо и го натискам, затискам с ходило; застъпвам2. Нашата група тръгва да заеме места по десния бряг на Суха река .. Изкатерваме се по скалния път, краката ни настъпват сочните стръкове на планинската чубрица, във въздуха се носи нейният омаен мирис. ЛР, 1979, кн. 2, 24. Движех се тихо, като се пазех да не настъпя някой гнил клон и да не ровя с краката си шумата. Ем. Станев, ЯГ, 109. Действително Гольо беше настъпил изпуснатото билетче. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 201. След него пъргаво маршируваше възпълничка курсистка с набрана селска фуста и често го настъпваше по петите. Ст. Марков, ДБ, 343.

2. Прен. Разг. Причинявам огорчение, неприятност на някого с постъпките си или с думите си; засягам. — Вие, писателите, сте много чувствителни. — Това упрек ли е? — Да. Защото вашата чувствителност е особено остра, когато критиката ви настъпи. М. Марчевски, ТС, 85-86. "Внимавай, братко, да не ме настъпиш. Настъпиш ли ме, мисли му!" Д. Кисьов, Щ, 69. — Каква усойница съм аз! Само да ме настъпи някой, изядам го. Й. Йовков, Б, 118. настъпвам се, настъпя се страд. и взаим.

Вардя се да не настъпя мравята. Диал.; Не настъпвам / настъпя мравка (мравучка). Разг. Много съм кротък; добродушен, благ, незлоблив и отстъпчив съм. Настъпвам / настъпя опашката на котката; настъпвам / настъпя котката (котето) по (за) опашката. Разг. Засягам неприятен за някого въпрос. — Ненко-о, жи внимаваш какво приказваш — да не настъпиш котето за опашката! Тарас, СГ, 72. Гатьо млъкна. Той не очакваше, че името на сина му ще предизвика такъв обрат в разговора им. Той и не подозираше, че беше настъпил опашката на котката. К. Калчев, СТ, 127. Настъпвам / настъпя по мазола; настъпвам / настъпя на болното място някого. Разг. Засягам някого по най-болезнен за него въпрос с думите или постъпките си. — Ей, да не ми обиждаш старостта,..Слушай, тресина с тресина — ядоса се Чиренчето, защото го бяха настъпили по мазола. П. Ангелов, Ж, 139. — Твоите другари отдавна вече са полковници, а и генерали. Настъпила го беше на най-болното място. Как да не избухне! М. Грубешлиева, ПП, 23. Настъпвам / настъпя змията на (по) опашката. Диал. Скарвам се с някого, раздразвам някого, който може да ми навреди. Подобно на пророк, с острото и непогрешимо чувство на народа за правда, дядо Белич беше предрекъл: "Неутралитет ли? Настъпихме ние змията по опашката". Ц. Драгойчева, ПД, 51. Настъпих си езика. Разг. Много бързах, тичах. Слон

(мечка) ме е настъпил по ухото. Разг. Липсва ми усет за музикален слух. Ще настъпиш котето. Разг. Ще си изпатиш, ще пострадаш.

НАСТЪ̀ПВАМ

НАСТЪ̀ПВАМ2, -аш, несв.; настъ̀пя, ‑иш, мин. св. -их, св., непрех. 1. За войска, военна част — придвижвам се напред в определена територия, обикн. като преодолявам съпротивата на противник. Противоп. отстъпвам. — Аз предлагам: артилерийския полк да излезе на Курубаглар и да атакува лагера, а ний със Струмския полк да настъпим по княжевското шосе. С. Радев, ССБ II, 125. От окопите излезе малка част, навярно взвод, и почна на настъпва. Й. Йовков, Разк. II, 174. Руските войски, които слезли при Свищов, били разделени на три отряда. Те настъпили в Северна България. Ист. VII кл, 84. Въстаниците стреляха прави и настъпваха бързо, те минаваха между турски трупове, с които беше осеяна цялата поляна. Д. Талев, И, 516. Пълчищата на цар Крум настъпваха към чуждия град. Н. Райнов, ВДБ, 49. ● Обр. Огънят на републиката догаря. Тъмните сенки в клисурата настъпват несигурно към плаца. Г. Караславов, ПМ, 74. // Разш. Придвижвам се, движа се, пристъпвам напред. Противоп. отстъпвам. — Изгубили ли? Какво изгубили, мари, що не казваш какво изгубили, ами ми правиш въртели — изрева още по-ядосано Кальо и настъпи с дигната брадва към жена си. Ц. Церковски, Съч. III, 214-215. Но скоро жетварската песен притихна,.. Слънцето се спре сред нѐбото, дружно църтение на скакалци оглуши навред и мълчаливо само жетварски постати настъпват напред. П. Тодоров, И I, 97-98. И Евлоги видя през снега как из улицата, която граничеше с високия зид на фабричната ограда, се изнизва плътна колона от работници и как тя настъпва към площада, бързо и застрашително като придошла река. А. Гуляшки, Л, 95.

2. Прен. Разг. С помощта на думи, дела и под. се стремя да убедя някого, да му наложа своето мнение, като променя мнението, позицията му. Противоп. отстъпвам. — Връзките правят всичко — настъпваше Иванов.Нали видя какво стана с ревизията. Не излезе ли така, както бяхме си приказвали? Излезе, нали? А защо излезе тъй? ..Защото имах връзки с инспектора. Ст. Марков, ДБ, 273. В споровете никого не обиждаше, но беше находчив в закачките, умееше и да настъпва, и да отстъпва. Г. Караславов, ОХ III, 332. — Елате с нас до Пловдив. На театър — ..Гледаме театъра и се връщаме — постепенно, внимателно настъпваше Снежа. Т. Монов, СЧ, 35. настъпва се безл. Трябва безстрашно и решително да се настъпва, когато са налице необходимите условия.

НАСТЪ̀ПВАМ

НАСТЪ̀ПВАМ3, -аш, несв.; настъ̀пя, ‑иш, мин. св. -их, св. 1. Непрех. За отрязъкот време, момент, явление или под. — започвам да протичам, да се извършвам, да ставам; наставам1. Високо в планината есента и зимата настъпват по-рано, отколкото долу в равнината. М. Марчевски, МП, 131. Когато почваше жетва, в къщата на Гераците настъпваше усилена работа. Елин Пелин, Съч. III, 11. В края на месец септември в планината настъпват тихи и топли нощи, изпълнени с особена тревожност. Ем. Станев, ЯГ, 108. Не прелиташе никаква птица,.., в краката им пропукваха сухи пръчки и отново настъпваше тишина. Д. Фучеджиев, Р, 267. Смъртта ѝ [на Иванка Ботева] настъпила от инфекция след операция на гърлото. Н. Ферменджиев, РХ, 219. "Девет съм годин аз лежал, / кога десета настъпи, / оно ми в тъмница прокапа. Дали са тежки снегове." Нар. пес., СбВСтТ, 364.

2. Непрех и прех. Диал. Започвам да се движа всред нещо; навлизам, наставам1. Настъпват в ливадето, а ливадето до колене. Тревата, еще сичката не цъфнала, нъ която цъфнала, мирише. Ц. Гинчев, ДТ, 10. Докато отминем от Панагюрище ние мълчехме, но щом настъпихме в раззеленената вече гора, дружината са провикна да пее. З. Стоянов, ЗБВ I, 399. "Соколче, пиле писано! / .. / Ти като фъркаш високо, / префръкни гора зелена, / настъпи поле широко." Нар. пес., СбНУ ХХVII, 140. Даде двесте — купи коня, / даде триста — обузда го, / тури нога у зенгии, / дур да тури и онаа — / он премина девет села / и настъпи у десето. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 305.

Настъпи ми часа; настъпи моят час. 1. Дойде моментът, когато ще умра. 2. Дойде решителният момент, когато ще действувам, ще се проявя в нещо важно. Българският народ трябва сам да извоюва свободата си .. Никой няма да си мръдне пръстта за него, ако сам той не поиска своето право и не даде да се разбере, че и неговият час е настъпил. Л. Стоянов, Б, 20.

Списък на думите по буква