НАСТЪПВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСТЪ̀ПВАНЕ¹, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от настъпвам¹ и от настъпвам се; застъпване. Валери се учуди. Тук действуваха други закони. За настъпване се усмихваха, а за усмивка можеш да получиш удар между зъбите. Р. Балабанов, ТБК, 17. В такива преживявания се корени и култът към хляба, в който хлябът се изтъква като обожествявана сила. Нагазването, настъпването на хляб е най-голямо престъпление. Ив. Хаджийски, БДНН I, 131.

НАСТЪ̀ПВАНЕ², мн. -ия, ср. Отгл. същ. от настъпвам²; настъпление. Противоп. отстъпление. При съставянето на плана за удара изключително благоприятна роля играеше устременото настъпване на Съветската армия по всички фронтове. П. Илиев, ЛВ, 299.

НАСТЪ̀ПВАНЕ³, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от настъпвам³; наставане1. Като не

искаше да пристигне по светло и за да избегне церемониите,.. — Симеон реши да се позабави из пътя и да влезе в Преслав с настъпването на нощта. А. Гуляшки, ЗВ, 364. Калфите — те със своята неразумност дойдоха само да ускорят началото на процеса,.. Наистина, краят щеше да бъде един и същ, но неговото настъпване нямаше да се чувствува толкова болезнено и тежко. Ст. Чилингиров, ХНН, 148.