НАСТЪ̀ПВАЩ

НАСТЪ̀ПВАЩ1, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от настъпвам 2 като прил. Който напредва, обикн. с преодоляване съпротивата на противник. Противоп. отстъпващ. Това време било предостатъчно на полицаите да заемат предварително подготвените си позиции и открият ураганен огън с картечници, шмайзери и пушки към настъпващите партизани. М. Гръбчева, ВИН, 304. След сражението на Дълги рид настъпващите турци се насочиха по пътя за Ро̀жден. Д. Талев, И, 585. Настъпващ танк. Настъпващи войски.

НАСТЪ̀ПВАЩ

НАСТЪ̀ПВАЩ2, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от настъпвам3 като прил. За отрязък от време, събитие, явление или под. — който започва да протича, да става, който настъпва, настава. Бояха се и от настъпващата зима. Ами ако тя дойде рано, ако ледоходът свари влекача още в Браила? П. Спасов, ХлХ, 206. В струещия от настъпващата жега въздух под стряхата на кухнята бръмчеше стършел. Ем. Станев, ИК I и II, 194. Чайките пред буря стенат, / стенат, мятат се тревожно, / вдън море готови сякаш / да укрият своя ужас / пред настъпващата буря. Л. Стоянов, Худ. С I, 469. Настъпващ празник. Настъпваща нощ. Настъпващо равноденствие. Настъпващи избори.

Списък на думите по буква