НАСТЪПВАЩ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАСТЪ̀ПВАЩ1, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от настъпвам 2 като прил. Който напредва, обикн. с преодоляване съпротивата на противник. Противоп. отстъпващ. Това време било предостатъчно на полицаите да заемат предварително подготвените си позиции и открият ураганен огън с картечници, шмайзери и пушки към настъпващите партизани. М. Гръбчева, ВИН, 304. След сражението на Дълги рид настъпващите турци се насочиха по пътя за Ро̀жден. Д. Талев, И, 585. Настъпващ танк. Настъпващи войски.
НАСТЪ̀ПВАЩ2, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от настъпвам3 като прил. За отрязък от време, събитие, явление или под. — който започва да протича, да става, който настъпва, настава. Бояха се и от настъпващата зима. Ами ако тя дойде рано, ако ледоходът свари влекача още в Браила? П. Спасов, ХлХ, 206. В струещия от настъпващата жега въздух под стряхата на кухнята бръмчеше стършел. Ем. Станев, ИК I и II, 194. Чайките пред буря стенат, / стенат, мятат се тревожно, / вдън море готови сякаш / да укрият своя ужас / пред настъпващата буря. Л. Стоянов, Худ. С I, 469. Настъпващ празник. Настъпваща нощ. Настъпващо равноденствие. Настъпващи избори.