НАСТЪРВЀНИЕ

НАСТЪРВЀНИЕ, мн. няма, ср. Крайно напрягане на усилията и енергията, прекалено усърдие при правене на нещо, поради силно желание да се постигне, докаже нещо и под.; хъс, настървеност, стръв. Майката на Виктор е станала рано и разрива пътечката до входната врата. Това ѝ доставя удоволствие, тя забива лопатата с настървение и хвърля нагребаното далече. Др. Асенов, ТКНП, 211. А всъщност синовете му,.., които, колкото работата биваше по-тежка, толкоз с по-голямо настървение се нахвърляха върху нея, не че не искаха, а нямаше защо да слушат стареца. Й. Йовков, ВАХ, 7. И той с настървение се хвърляше в денонощна работа. Трудеше се, както някои хора пият, за да могат след това да заспят. Ем. Манов, ДСР, 483. Редактор на "Червен смях" беше Димитър Полянов — .. Той беше разтворил широко страниците на това .. издание за такива сътрудници, каквито бяхме ние. И ние пишехме с настървение. А. Каралийчев, С, 206. // Подобно енергично действие по отношение на някого или нещо, породено от злоба, ожесточение, гняв, голям глад и под. силни чувства и усещания; настървеност, стръв. Като гледаха пред себе си това подплашено човешко стадо, турците се спуснаха подире му с още по-голямо настървение. Чуха се изстрели, засвяткаха ятагани. Д. Талев, ПК, 544. Въпреки малките си размери тия кучета с неудържимо настървение нападат елени, антилопи, свине, биволи и други домашни и горски тревопасни животни. К. Тулешков, ХЖ II, 21. Те [хулиганите] с особено настървение се стремят да осмеят, да подкопаят авторитета на прилежния в училище, на активния в организацията ученик. НМ, 1958, бр. 90, 3. Горската пустош беше се отразила и на характера им: те бяха мълчаливи, рядко разменяха помежду си по някоя дума и се хранеха с такова настървение, сякаш цял ден не бяха туряли троха в устата си. М. Марчевски, ТС, 35-36.

Списък на думите по буква