НАСТЪРВЀНОСТ

НАСТЪРВЀНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от настървен; настървение, стръв. Заработих с изтощаваща настървеност. Бл. Димитрова, ПКС, 343. Знаеше, че в момента, в който го преместеха оттук, щеше със същата настървеност да се залови със следващата задача. Д. Фучеджиев, Р, 292. Той продължи да изпълнява всичко, което му кажеха, биеше се с мрачна настървеност, не жалеше себе си. Ем. Манов, ДСР, 204. А какво куче имах аз, какво куче! Човек не пускаше да ми надникне в двора нощем. Денем все вързано го държах, да не би да ми докара някоя беля на главата с настървеността си. Б. Обретенов, С, 102.

Списък на думите по буква