НАСТЪРЧАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСТЪРЧА̀ВАМ, -аш, несв.; настърча̀, -ѝш, мин. св. -а̀х, св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Стърчим мнозина, много или всички; щръквам. Харман голям. Снопи много, купни един до друг настърчали. В. Ченков, ЗХ, 149. Край черковния двор настърчаха жени и момичета, старци и старици. В. Ченков, ПС, 24.