НАСУ̀ЩЕН

НАСУ̀ЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. Остар. Книж. 1. Насъщен. Не чувствувате ли каква нужда има да се прогласяват тия истини, за да се озарят с тях умовете, за да останат насущна храна на душите? К. Величков, ПССъч, VIII, 142. Ти си работил шест дни и си обезпечил насущния хляб за седмицата. Ал. Константинов, Съч. I, 98.

2. Като същ. насущният м. Насъщният. Останалите живи .. имаха нужда не от нашата хвърковата чета, а от насущния, за който бяхме петимне и ние самите. З. Стоянов, ЗБВ II, 175.

Списък на думите по буква