НАСЪН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСЪ̀Н нареч. 1. По време на сън, когато се спи. Султана взе някаква дреха и го покри — той никога няма да се сети сам да се покрие, а насън човек най-лесно изстива. Д. Талев, ПК, 96. Къде ли се е дянал? От пушката си той не се делеше дори насън, а ето че сега я бе изоставил. П. Вежинов, НС, 14. Една жена от долната махала ѝ се оплаквала днес на градините, че детето ѝ ставало нощем насън и палело огън насред къщи. Ил. Волен, РК, 51.

2. При сънуване, при съновидение. Противоп. наяве, в действителност. — Нощес и аз хвърчах! — обади се Рашко. — Хвърча ли? Как? — Насън. Ама че интересен сън. П. Стъпов, ГОВ, 156. Косоваца бълнуваше: — Тегли му куршума!.. — Насън и баба знае да стреля! — рече Стефан. Ст. Дичев, ЗС I, 125. — Веднъж цар Костадин в Царград сънува сън,.. Съзва тогава царят книжници и мъдреци и сам разправи виденото насън знамение. Ст. Загорчинов, ДП, 467. Тя с вълнение си представяше тази среща, преживяла я беше много пъти и наяве, и насън. И. Петров, НЛ, 215.

— Други форми: насъ̀не (остар. и диал.) и на̀съне (диал.).