НАСЪНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСЪ̀НЕ нареч. Остар. и диал. Насън. Люцкан е капнал от умора, мълчи и с последни сили върви като насъне. Й. Йовков, ПК, 74. Казват, че когато видиш насъне хляб, то някой ще да бъде болен. Л. Каравелов, Съч. II, 144. Искам да ви го [съня] разкажа, за да видите как е възможно да се случи наяве това, което се вижда насъне... Хр. Максимов, СбЗР, 48. И ние тръгваме на път. / На път — под брястове и ясени. / На път — към оня чуден кът, / из който припкаме и насъне. Цв. Ангелов, НП, 58. Всяка нощ насъне неизменно / идеш и оставаш до зори. Е. Багряна, ВС, 68.

— Друга (диал.) форма: на̀съне.