НАСЪРДЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАСЪ̀РДЯМ, -яш, несв.; насъ̀рдя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Сърдя, разсърдвам, ядосвам. Немой, домакинко, да преступиш от ова, що ти го пишуам, и да го насърдиш момчето. СбНУ ХIV, 127. насърдям се, насърдя се страд.
НАСЪ̀РДЯМ СЕ несв.; насъ̀рдя се св., непрех. Диал. Разсърдвам се. Той [малкото момченце] се насърди на баща си, оти не му дал на Великден едно червено винце. СбНУ ХХIХ, 12.