НАСЪРДЯНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСЪ̀РДЯНЕ¹ ср. Диал. Отгл. същ. от насърдям и от насърдямсе.

НАСЪ̀РДЯНЕ² ср. Остар. Отгл. същ. от насърдям се; насърдване.