НАСЪРЧАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАСЪРЧА̀ВАМ, -аш, несв.; насърча̀,
‑ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Внушавам някому сила, увереност, решимост за извършване на нещо, подтиквам някого към извършване на нещо; поощрявам. — Никакво отчаяние, никакво малодушие! — насърчаваше тя мъжа си след неуспеха на всеки негов нов роман. Д. Калфов, Избр. разк., 89. — Ха още малко, ха още малко — насърчава ни коларят. Л. Стоянов, Х, 33. Ний дадохме своето съдействие на истинските народни борци — ний ги насърчихме и те кръстосаха по всички направления нашата татковина. Д. Талев, И, 397. Думай, душо, / раздумвай ме; /.. / всей надежди, / подкрепи ме, / в път неравен / насърчи ме. Ц. Церковски, Съч. I, 237.
2. Подкрепям, подпомагам проявата, развитието, осъществяването на нещо; поощрявам. През неговата [на Ал. Теодоров-Балан] аудитория са минали много поколения български младежи, на които той е вдъхнал любов към българския език и българската литература, подбуждал е и е насърчавал техните научни интереси. П. Динеков, С, 1954, кн. 11, 168. Тангра беше войнолюбец, обичаше битките, насърчаваше лозарството, покровителствуваше шумните празници и веселата любов. А. Гуляшки, ЗВ, 50. Сигурно Стоянов е осведомявал другаря си за недоразуменията, които е трябвало да преодолява, и хрисимият Дринов е предпочитал да насърчава само отдалеч полезното в неговите очи предприятие, без да хаби нерви в извеждането му на добър край. М. Арнаудов, БКД, 83. насърчавам се, насърча се I. Страд. от насърчавам. Кожата на вълка е доста ценна.. Избиването му се насърчава във всички страни. П. Петков, СП, 34. Да можем своя брат да видим ние / през погледа на нейните очи / каква неразкопана сила крие, / която бликва, щом се насърчи. Бл. Димитрова, Л, 109. II. Възвр. от насърчавам в 1 знач. "Време е, мътната да ме вземе!" — насърчи се сам той и преди да извика Елена, чевръсто метна върху главата ѝ своя шарен клашник, преграбчи я здраво през кръста и я помъкна към портите. Ст. Загорчинов, ДП, 140. III. Взаим. от насърчавам в 1 знач. След Митър се заготвиха и други семейства. Едни други се насърчаваха и редицата на преселниците ставаше все по-голяма и по-застрашителна. К. Петканов, П, 100. Домът на г. Др. Цанков.. беше станал център, в който се събираха всички чиновници на столицата и се насърчаваха в непокорност към властта. В. Геновска, СГ, 154.
НАСЪРЧА̀ВАМ СЕ несв.; насърча̀ се св., непрех. Изпълвам се със сила, увереност, решимост за извършване на нещо, обхваща ме готовност за извършване на нещо. Понякога той се сепваше дали следя мисълта му, поглеждаше ме и се насърчаваше от усмивката ми. Бл. Димитрова, ПКС, 131. Часовоят продължаваше да стои там, ала сега като ненужна прибавка горе на високата скала. Нямаше кой да го гледа, кой да се насърчава от него. Д. Талев, И, 580. Неприятел нямаше! И войските се насърчиха. А. Страшимиров, Съч. V, 415. — Добре де, бий! — А, ти сам ще се биеш — насърчи се Чубра. Ст. Даскалов, ЕС, 24.
— Друга (остар.) форма: насърдча̀вам.