НАСЪРЧАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСЪ̀РЧАМ, -аш, несв. (остар.); насърча̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Насърчавам. Той [цар Асен] насърчаше Теофилакта, търновский патриарх, да ся старае за развитието на българската книжнина. Д. Войников, КБИ, 132. Със своето присъствие жените насърчат ратоборците и ги поостряват на бой. С. Бобчев, ПОС (превод), 100. Аз та благодара, че ти барим ма насърчаш. Хр. Ботев, Съч. 1929, 390. "Не е рядко това, дето да заглупавеят и отъпеят и някои способни и образовани хора, ако няма нещо да ги насърча и подканя на работа." У, 1871, 338. насърчам се, насърча се страд., възвр. и взаим.

НАСЪ̀РЧАМ СЕ несв. (остар.); насърча̀ се св., непрех. Насърчавам се. И пак ся насърчаше, като принуждаваше въображението си, за да си представи злочестата Полша и преславните нейни герои. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 40-41.

— Друга форма: насъ̀рдчам.