НАСЪРЧИТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСЪРЧЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Книж. Лице, което насърчава. Нека кажа кому дължа тоя първи благотворен тласък, нека назова кои бяха първите ми великодушни насърчители. Ив. Вазов, ПЮ, 34. Той беше за своите духовни чада грижлив отец, мъдър съветник и искрен насърчител. Ив. Шишманов, СбЦГМГ, 59. Неговото възмущение достига най-резки тонове, когато той вижда раболепието у някогашни борци или когато непризвани, лишени от морално право и достойнство лица вземат ролята на благодетели, покровители и насърчители. Б. Ангелов, ЛС, 237.

— Друга (остар.) форма: насърдчѝтел.