НАСЪРЧЍТЕЛНО

НАСЪРЧЍТЕЛНО. Нареч. от насърчителен; насърчаващо. Всичко ще бъде наред — каза му той насърчително. Т. Влайков, Съч. III, 202. Стигнал до Малък Борован, той се усмихна едва забележимо и му прошепна сериозно и насърчително: — Браво, мойто момче! Д. Ангелов, ЖС, 402. — Докато е време да си се задомя, че... — Трябва, трябва — кимна насърчително Кръстю. Г. Караславов, ОХ I, 414.

Списък на думите по буква