НАСЪЩНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСЪ̀ЩНО. Книж. Нареч. от насъщен. Безжалостно режех и коригирах всичко, което ми се струваше излишно или не насъщно необходимо. Ст. Грудев, АБ, 155. Ето големият въпрос, изпречил се тогава: как да се простре ръката и как и какво да се вземе от тая култура, която имаха другите народи и която бе насъщно необходима нам? ЛН, 1927, бр. 10, 2.