НАТА̀КВАМ

НАТА̀КВАМ1, -аш, несв. (диал.); нато̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Наточвам1; натакам1. натаквам се, наточа се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАТА̀КВАМ

НАТА̀КВАМ2, -аш, несв. (диал.); нато̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Наточвам2; натакам2. натаквам се, наточа се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАТА̀КВАМ

НАТА̀КВАМ3, -аш, несв. (диал.); нато̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Наточвам3; натакам3. Отговаря Ангелина: / Ой тя тебе, бре ножарю, / проводи мя болен Гергий / да наточиш остра сабя. /.. / Отговаря ножарчето: / Ой тя тебе, Ангелино, / натаквам ти остра сабя, / ако даваш църни очи. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 228. натаквам се, наточа се страд.

Списък на думите по буква