НАТАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАТА̀М нареч. 1. В посока към определено друго място, различно и отдалечено от мястото на говорещото лице; нататък. Противоп. насам. — Виждаш ли ги тез змейове, — каза Колю и посочи конете си, — накъдето ги бутна, натам отиват. Й. Йовков, ЖС, 69. — Младите са като вода: насам я отбиеш — върви, натам я отбиеш, пак върви... Г. Караславов, С, 51. Трябваше час по-скоро .. да тръгне за София. Планът му бе да излезе на шосето и да вземе някой случаен камион, който отиваше натам. Д. Димов, Т, 247. Под стрехата на чардака се стрелна ластовица и се изгуби някъде зад зелените върхове на дървесата в градината. Натам.. се понесе и погледът на болния. Д. Талев, СК, 23. Към барикадите зове Спартак / и смело нижат се борци натам. Хр. Смирненски, Съч. I, 119. Овчарче вика на отсрещний рът — / и някого зове с ръка натам. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 59.
2. Обикн. в сравн. степен. На място, отдалечено от мястото на говорещото лице, или след друго посочено място; по-нататък. Тук двойка влюбени,.. Там две майки тикат бавно пред себе си детските колички.. По-натам група деца, момченца и момиченца се въртят на железната въртележка и огласят въздуха... Б. Болгар, Б, 128.
3. Обикн. в съчет. с отсега, от тук, от днес и под. От определен, даден момент в посока напред, към бъдещето; нататък, насетне. Противоп. насам. Дедо Дичо извиси по-яко глас и подзе:.. — Никой от вас да не смее да кара моята снаха Рада на никаква работа..! Она отсега натам нека да рахатува, а вие да работите всичко за нея. М. Георгиев, Избр. разк., 68. Хвърлят в тъмница / подземна жупана пленен. / Къс хляб като камък и стовна водица / е доста за първия ден... / Па — бог да го храни натам. К. Христов, Избр. ст, 186.
4. В посока на развитието на някакво действие или процес, към следващи събития, явления или към ново качество в развитието на нещо; нататък. — И когато Индже умря, пръстена остана у баща ти.., не го даде. Прав беше, щяха да подпечатват с тоя пръстен други истории за нас, натам вървеше работата. Н. Инджов, ПП, 49. Смях съпровождаше речта на кмета. / Той, сериозен, продължи натам: / "Маринчо Марин! Тук! Не дърпай се!..." К. Христов, ЧБ, 31.
◊ Насам-натам. Разг.; Натам-навам. Диал. Ту на едната, ту на другата страна, в различни, противоположни посоки; насам-нататък. По улиците на Битоля се движеше повече аскер и въоръжени агалари ходеха насам-натам на цели тайфи. Д. Талев, И, 605. Те сновяха насам-натам, подчинени на импулс към непрекъснато движение, като че животът не бе нищо друго, освен глупаво и безсмислено движение. Д. Димов, ОД, 84. Дотътразваше се у дома си пиян, залиташе насам-натам с някакво пиянско съсредоточение. Ил. Волен, НС, 35.
— Други (диал.) форми: натамѐ, ната̀мо.