НАТАРАЛЀЖЕН

НАТАРАЛЀЖЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от натаралежа като прил. Разг. Настръхнал, наежен. По онова време всеки ден [Нанко] идваше при мен с бледо лице и пламнали скули, ту натаралежен и готов да къса живо месо, ту омекнал като печен праз. И. Петров, ОЗап., 99. Димитрий излезе натаралежен и му рече, че Християния няма да я бъде. Вл. Свинтила, СЗЗ, 423.

Списък на думите по буква