НАТАТЪШЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАТА̀ТЪШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Обикн. в сравн. степен. 1. Който е след друг, по-нататък във времето или в развитието на нещо, който е непосредствено продължение на нещо във времето. Всеки по-нататъшен разговор ставаше невъзможен. Ст. Дичев, ЗС I, 105. Перспективата на неговото по-нататъшно развитие ни радва още повече. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 258. Христо остана рав‑

нодушен към девойките в столицата..; харесваше ги, без да ги обикне, поддържаше близост с тях без по-нататъшни планове. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 32. — Да не си намислил да почнеш някоя голяма търговия? — подхвана старият. — Такова нещо — отдъхна си Димитър, сметнал, че вече се е отървал от по-нататъшни въпроси. Т. Харманджиев, Р, 137.

2. Рядко. Който се намира по-нататък, след нещо друго в пространството. Песента отмина и заглъхна в по-нататъшните улици. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 134.