НАТЕГЛЯНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАТЀГЛЯНЕ¹ ср. Диал. Отгл. същ. от натеглям1 и от натеглям се.

НАТЀГЛЯНЕ², мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от натеглям² и от натеглям се; опъване, обтягане, натягане¹.

НАТЀГЛЯНЕ³, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от натеглям3 и от натеглям се

НАТЀГЛЯНЕ⁴, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от натеглям се; намъчване.