НАТЕГНАТОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАТЀГНАТОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Ка‑

чество или състояние на натегнат. Натегнатостта на ремъка се регулира посредством придвижване на корпуса на генератора. В. Вълев, ЕА, 126. Хората се надяват, че то [съвещанието] ще премахне кошмарната заплаха от унищожителната ядрена война, ще сложи добро начало за разрешаване на сложните международни въпроси, ще намали натегнатостта в международната обстановка. РД, 1958, бр. 92, 3. Натегнатостта на формата, неокършеността на стиха и езика на някои от ранните стихове на Белчева издават пряко майстора, у когото нашият поет е чиракувал. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 202. Не се стеснява никой, а приказва, / шегува се и от сърце се смей,.. / ../ Принуденост? Натегнатост? Ни помен! К. Христов, ЧБ, 209.