НАТЕЖА̀ВАМ

НАТЕЖА̀ВАМ, -аш, несв.; натежа̀, ‑ѝш, мин. св. -а̀х, св., непрех. 1. Увеличавам теглото си, ставам по-тежък; натегвам, натежнявам. Нона натежаваше с всеки ден. За няколко месеца тя доби изглед на зряла жена. Г. Райчев, ЗК, 110. Султана всичко знае,.., забеляза, че снагата ѝ натежаваше, виждаше я уморена. Д. Талев, ЖС, 93. По всичко личеше, че кръжокът работи добре. Хербарият се попълва всеки ден. Касетката за минерали натежа. Цв. Ангелов, ЧД, 191. Юношата сетне пропадна за дълго време и се появи подир две години,.. Яхна отново козела и животното усети, че е натежал. Й. Радичков, СР, 17. Всеки ден, от пладне насетне, почваше да духа морският вятър,.. От него .. зърното се налива, наедрява и натежава. Й. Йовков, Ж 1945, 240-241. // Увисвам под нечия или под собствената си тежест; натегвам, натежнявам. Аз имах една ябълка лимонка,.. Миналото лято върза толкова плод, че клонките ѝ натежаха. А. Каралийчев, СР, 74. По носа му се стичаше пот — на самия крайчец бе натежала мътна капка, но той не я усещаше. П. Вежинов, ДБ, 70. Тя [чаплата] успя да хване най-малко десетина рибки. Гушата ѝ се наду, натежа. Ем. Станев, ЯГ, 15.

2. Обикн. с предл. от и същ. Изпълвам се, напълвам се, отрупвам се обилно с нещо, което тежи (означено от съществителното); натегвам, натежнявам. А в ливадите край реката? Там дърветата са натежали от плод, между листнатите клони се червенеят ябълките — едри и сочни. Кр. Григоров, ОНУ, 180. Евстати върви по пътеката,.. Житните класове достигат до раменете му — натежали от зърно. А. Гуляшки, МТС, 348. Последните къщурки край железопътната линия се изгубиха, заредиха се овощни и зеленчукови градини, люцерни и жита, буйни, весели, натежали от зеленина и сок. Г. Караславов, Избр. съч. II, 79. Големите, тъжни и умни очи бяха натежали от сълзи. С. Северняк, ОНК, 184. // Прен. За въздух — насищам се с влага, прах, миризми и др. и ставам тежък и неприятен за дишане; натегвам, натежнявам. Въздухът се сгъстяваше бързо и натежаваше, изпълнен с миризма на подгизнали цървули, на чеснов лук. Ст. Марков, ДБ, 7. От парата и от тютюневия прах въздухът в склада натежаваше, ставаше задушно, знойно и противно. Г. Караславов, ОХ II, 595. Въздухът беше натежал от сладкия мирис на ясмините. Ст. Дичев, ЗС II, 26.

3. Прен. Поет. С предл. от и същ. Изпълвам се с чувство и под. (означено от съществителното) във висока степен; натегвам, преливам. Тия натежали от любов и горест писма биха могли да се назоват "Изповеди на една безумно влюбена". М. Кремен, РЯ, 470. Залезът над дюните приличаше на огромно ветрило от паунови пера. Беше неизказано красив, натежал от поезия и нежност. Сл. Чернишев, ВМ, 78. Идваше лятото — горещите летни дни, натежали от труд, лягаха над нивите като житни снопи. З. Сребров, МСП, 28. Той излезе от джамията със сърце натежало от тъга, от страх. Д. Талев, ПК, 620. Тия очи като пролетна вис засияли, / тия дълбоки човешки очи! / .. / Днеска горят от любов натежали. Сл. Красински, ЗО, 126.

4. Започвам да тежа, увеличавам натиска с тежестта си върху някого или нещо; натегвам, натежнявам. Междуселският път беше пуст, осеян с неизброими локви. Глината се лепеше по мокрите обувки и натежаваше на краката му. П. Здравков, НД, 184. Водата, която беше изпил наведнъж, натежа в стомаха му. И. Петров, НЛ, 212. Още недовършила песента си, Кина видя как през цевта на пистолета му светна късо пламъче и силно бумкане заглуши ушите ѝ. Бойко изведнъж натежа на ръката ѝ и се отпусна на земята. Д. Ангелов, ЖС, 533. Снегът натежаваше по клоните на боровете. ВН, 1952, бр. 22, 4. ● Обр. Сънят натежаваше на клепачите ми. Сп. Кралевски, ВО, 35. Минута свежест и прояснение в пламналия мозък, а после умората още по-силно натежаваше в измъчените тела. Д. Добрев, БКН, 31. Когато годините натежаха на плещите и краката започнаха да губят дирите на лудите шилета, повика малкия си палавец и сложи правата дрянова гега в ръката му. Г. Караславов, Избр. съч. I, 85. // Обикн. за част от тялото — ставам тежкоподвижен, отпуснат, загубвам бодростта си поради умора, притеснение, страх и под.; натегвам, натежнявам. Става късно, главата ми натежава за сън и се размътва. Ил. Волен, МДС, 14. Усещам, че краката ми натежават. С мъка започвам да ги отделям от пода. Дали не идва удар? Тарас, СГ, 51. Уморени от дългия път,.., чувствувахме голяма умора и очите ни, натежали за сън, се затваряха. Ив. Карановски, Разк. I, 161.

При едничката мисъл за тази нощ сещаше как изведнъж отмаляват всичките му стави, цялото му тяло натежаваше, отпущаше се безсилно. Г. Райчев, ЗК, 52. ● Обр. — Момчетапрошепна глухо Раковски, — вие ще видите как нашата България... — Наближава! — отвърна Стефан, но и неговият глас натежа и заглъхна. Ст. Дичев, ЗС I, 460. Той не тръгна по глинестия, изровен от каруцата път за реката, а с бавни, натежали от горещината стъпки се насочи към голия хълм. Д. Кисьов, Щ, 161.

5. Ставам по-тежък от допустимото, оказвам се по-тежък и нарушавам равновесието на нещо, с тежестта си наклонявам нещо на една страна; натегвам, натежнявам. — Това не може да стане, стрино! Ако вземем и теб с камионетката, току-виж че сме натежали и може да се обърнем някъде из шосето. Д. Ангелов, ЖС, 528. Полицаят преметна веригата на един стол и тръгна към вратата. Провесената верига натежа, столът се катурна и тя падна на пода. Д. Ангелов, ЖС, 289. Ако сложим на везни достойнствата и качествата на Зорка като артист и като човек — не знаем кое блюдо ще натежи. Ив. Димов, АИДЖ, 149. Тя се спря за малко да намести по-удобно бохчата, защото набраният тютюн беше натежал настрани. Г. Караславов, ОХ II, 100. ● Обр. Слънцето се измести и натежа към запад, все тъй ярко и огнено. Д. Талев, И, 340. Онзи разбра, че не ще изкопчи повече (понеже смяташе да отнесе пак на Селим хан една част от разговора с Кабакчи и така да си седи на два стола, докато се види накъде ще натежи победата). В. Мутафчиева, ЛСВ II, 477.

6. Прен. Имам или придобивам превес над някого или нещо, съм, оказвам се или ставам по-важен, по-съществен, с по-голямо значение или влияние; натежнявам. — Най-важната точка,.., това е да изберем делегат за околийската конференция.. — Да ти кажа, на конец те мерят.. Натежах и това си е... Кр. Григоров, Н, 133. Изчезна у него всякакво стеснение и се показа смел, енергичен мъж, колкото и да натежаваше в движенията, в говора му неговата селска природа. Д. Талев, ГЧ, 202-203. — Много са сполучливи разказите му. От ден на ден този човек расте и ще остави голямо име в нашата литература — казваше Лилиев. — Йовковите книги се умножиха и натежаха в българската книжовност. А. Каралийчев, С, 257.

7. Прен. Дотежавам, дотягам; натежнявам, натегвам. Милка покорно наведе очи и се върна. Безгрижието, радостта, топлата тръпка, която се преливаше от детето в сърцето ѝ, изведнъж пропаднаха някъде и детето сякаш ѝ натежа. Х. Русев, ПЗ, 91. Филип усети оная смучеща тъга, която бе донесъл със себе си от своето софийско ежедневие. Самотата изведнъж му натежа. Ем. Манов, БГ, 52. Тази безпомощност беше винаги сърдила Харалан, а днес му натежа като воденичен камък. А. Гуляшки, СВ, 135. Не ще ми натежи подобна участ: / от труд не ще ми стане зле. Хр. Смирненски, Съч. II, 203.

НАТЕЖА̀ВА МИ несв.; натежѝ ми св., непрех. Дотежава ми, дотяга ми, натегва ми, натежнява ми. Както никога досега тая вечер жените, забравили да скрият лицата си, изказваха каквото им е натежало от полската работа. Л. Александрова, ИЕЩ, 235.

Натежавам / натежа на везните. Оказвам се по-важен, по-съществен от нещо друго, имам решаващо влияние за нещо. Няколко качества трябваше да има момата: добра, здрава, едра, силна, работна, по възможност красива.. Красотата на момата беше условие, което натежаваше на везните. Ив. Хаджийски, БДБН I, 108.

Списък на думите по буква