НАТЕЖНЯ̀ВАМ

НАТЕЖНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; натежнѐя, -ѐеш, мин. св. натежня̀х, прич. мин. св. деят. натежня̀л, -а, -о, мн. натежнѐли, св., непрех. Рядко. Натежавам, натегвам. Обикновено това гнездо [родното място] биваше двукатна къща.. и градина в дъното, дето растяха дървета, натежнели от плод. К. Константинов, ППГ, 50. Връщаш се от печалбарство по чуждите краища — важен, натежнял от богатства: много си научил, много си видял и преживял. О. Василев, ЖБ, 24. На Ненка ѝ личеше вече бременността.. Откак натежня, тя виждаше големи затруднения при полската работа. Ил. Волен, МДС, 34. Па по едно време, когато у стринини Венковичини отново стана задушно и животът им в къщи натежня, Тинка, вместо да върви към поправяне, токо зе нящо да линее. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 286. И скоро корабът заплава / на бурни вълни във шума, / той килка се зле, натежнява / под тежкия твар на срама. Ив. Вазов, Съч. I, ХХVIII, 58.

НАТЕЖНЯ̀ВА МИ несв., натежнѐе ми св., непрех. Рядко. Натежава ми, натегва ми. Като ѝ натежнее самотност и отфърленост, тя гушне Венчо в прегръдките си и нему с мълчалив поглед изказва своята болка. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 285.

Списък на думите по буква