НАТЕМЍЯ

НАТЕМЍЯ ж. Диал. Проклятие, анатема, анатемосване. Гласът на съвестта, на самоосъждането даваше поболявания, свършващи с лудост, самоубийство или смърт. На това почиваше и анатемосването, "натемията", възпята така хубаво от Вазов в неговата "Грамада". Ив. Хаджийски, БДНН I, 66.

Списък на думите по буква