НАТИВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАТЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Спец. Естествен, натурален, непроменен. Утаените.. белтъци се означават като нативни белтъци, тъй като запазват свойството си да се разтварят. Б. Койчев, Б, 22. Понякога с обикновена рентгенова снимка (нативна холецистография) може да се открият жлъчни камъни. М. Василев и др., ВБ, 450. Едно от най-големите преимущества на този метод е, че се получават нативни белтъчини, т. е. белтъчини, които не се променят в хода на получаването им и запазват свойствата си такива, каквито имат в живия организъм. К. Колчаков, БВ, 7.

2. Книж. Туземен, местен.

— От лат. nativus 'вроден' през фр. natif, ‑ve.