НА̀ТЛАК1, мн. (рядко) -ци, м. Диал. Слой от тиня, пясък, чакъл и други утаени остатъци, нанесени от течащи по земята води; талог, нанос, натлака. Натлак от пясък, глина, черна пръст и пр. ся утаял, та натлачил и засипал голите и каменисти скали. Й. Груев, Лет., 1872, 130.