НАТЛАПА —Речник на българския език — алтернативна версия

НАТЛА̀ПА ж. Диал. 1. Натрапник; натурник, натлап, натлапан¹. Каква е натлапа. СбНУ ХV, 187.

2. Натраплива мисъл, нещо втълпено в ума, запомнено; натлап, натлапан¹. Това е нещо натлапа. Н. Геров, РБЯ III, 230.