НАТЛАПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАТЛА̀ПВАМ, -аш, несв.; натла̀пя, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Натрапвам; натлапям. натлапвам се, натлапя се страд. (Н. Геров, РБЯ).

НАТЛА̀ПВАМ СЕ несв.; натла̀пя се св., непрех. Диал. Натрапвам се; натурвам се, натрисам се, натлапям се. Натлапил му се да го храни. Н. Геров, РБЯ III, 230.

НАТЛА̀ПВА МИ СЕ несв.; натла̀пи ми се св., непрех. Диал. Втълпява ми се; натлапя ми се. Натлапило му се е, че го лъжа. Н. Геров, РБЯ III, 230.

◊ Натлапвам / натлапя някого или нещо на главата някому. Диал. Натрапвам, оставям

нещо или някого на нечии грижи или на нечия издръжка.