НАТОПОРЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАТОПО̀РЧВАМ, -аш, несв.; натопо̀рча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Изправям, навирвам, надигам; натопорвам. Кравите натопорчиха опашките си и побягнаха. натопорчвам се, натопорча се страд.

НАТОПО̀РЧВАМ СЕ несв.; натопо̀рча се св., непрех. Диал. 1. Изправям се, навирвам се, надигам се; натопорвам се.

2. Прен. Настройвам се, наострям се против някого или нещо; наежвам се, настръхвам, натопорвам се.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.