НАТОРЯ̀ВАМ

НАТОРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; наторя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Торя изцяло, докрай. През пролетта кооператорите насипали с димитровградски торове шест хиляди декара, други две хиляди декара семенни участъци наторили, оплевили и бранували по два пъти. С. Северняк, ОНК, 120. — Дай да разкопаем градината, да наторим лехите и

да посадим пъстри цветица. Д. Немиров, Б, 212. През средата ѝ течеше малката рекица Песчан, която .. пролетно време се разливаше и с торната си талога .. наторяваше цялото коритище на долината с богата, рядка тиня. Ц. Гинчев, ГК, 320. наторявам се, наторя се страд. Земята се обработва с машини, наторява се много добре и затова дава богати реколти. Геогр. VI кл, 51. Най-хубавата му нива,.., дето и лесно може да се натори, и леко да се изоре,.., тая нива да загуби. Г. Караславов, Тат., 155.

Списък на думите по буква