НАТРА —Речник на българския език — алтернативна версия

НА̀ТРА ж. Диал. Част от основата в тъкачен стан от едното кросно до другото. Тодорка платно тъчеше, / с четире брани кенари, / мама ѝ натра отбира. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 232. Една натра, ден затра. Погов., Н. Геров, РБЯ III, 232.