НАТРА̀ПВАМ

НАТРА̀ПВАМ, -аш, несв.; натра̀пя, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. Налагам нещо някому, правя някой да вземе, да приеме нещо въпреки желанието си. Докато гърците им [на българите] натрапват своя език и учение и не им позволяват да имат свои училища, за тях ще бъде препречен най-сигурният път за духовно освобождение. Б. Пенев, НБВ, 56. Тогава Мария му разказа всичко, което знаеше. Мъчеше се да се придържа към фактите, да не му натрапва собственото си мнение. П. Вежинов, НБК, 308-309. Тя бе научила сина си да не оставя да му натрапват чужда правда, а да търси своя. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 213. // Налагам присъствието на някого някъде или при някого, правя някой да приеме някого против волята си, въпреки нежеланието си. — Тръснахте дъщеря си на гърба ни, пък и акъл сте взели да ни давате! — Никой не ви е натрапвал насила дъщеря ни! — озъбва се жената със златните челюсти. Св. Минков, РТК, 171. натрапвам се, натрапя се страд. Друг е въпросът, доколко тенденцията трябва да се въвира в очи и явно да се натрапва от самия автор. Г. Бакалов, Избр. пр, 416.

НАТРА̀ПВАМ СЕ несв.; натра̀пя се св., непрех. 1. Налагам присъствието си, оставам при някого въпреки нежеланието му. — Сто пъти вече ви казвам: нямаме нужда от водач! Искаме да бъдем сами! А вие пак се натрапвате... Ст. Кринчев, ЗР, 358. Тя още не можеше да прости на Нонка, че влезе в къщата ѝ без нейна воля и се натрапи на сина ѝ, нечестна и погаврена. И. Петров, НЛ, 114. — Мене тая заран вие ме отхвър‑

лихте и не ме приехте като свой. Аз не се натрапвам. П. Славински, ПЗ, 69.

2. Прен. За мисъл, идея, образ, чувство и под. — идвам, появявам се, налагам се настойчиво, упорито в съзнанието на някого против желанието му. През тези дни се натрапваше образът на баща му — саможив и безогледен търновски чорбаджия, чието богатство бе пропилял в осемте студентски години. Ем. Станев, ТЦ, 71. Натрапи ми се мисълта, че тя е решила да се трови. Й. Демирев, ОС, 81. Той изгони това видение, но му се натрапи друго. Стори му се, че Вълко, облечен в затворнически дрехи, отива на бесилката. Ст. Марков, ДБ, 155. // Налагам се на вниманието, правя впечатление, бия на очи. — Видите ли оня дъб? .. Столетникът сам се натрапваше на погледа. Х. Русев, ПЗ, 119.

— Друга (диал.) форма: натла̀пвам.

Списък на думите по буква