НАТРАПЕНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

НАТРА̀ПЕНИК, мн. -ци, м. Остар. Натрапник. Муткуров бе получил също известие за новото правителство и бе свикал по тоя повод военния съвет. Той предлагаше да се действува круто спрямо натрапениците. С. Радев, ССБ II, 129. Една третя от вас са предприемачи, другите — общински и окръжни натрапеници, останалите, с малки изключения, са настанени около безусловните фондове. Ал. Константинов, Съч. I, 192.