НАТРА̀ПНИК

НАТРА̀ПНИК, мн. -ци, м. 1. Човек, който се натрапва някому или някъде. Всички го гледат презрително като някакъв натрапник, а не като човек, когото са викали и на когото са възлагали работа. Св. Минков, Избр. пр, 485. — Нашата страна е окупирана от Германия. Но нашият народ е против натрапниците и се бори срещу тях. М. Марчевски, ОТ, 480. — Тук сме се родили и тук ще си останем... Други са пришълците и натрапниците и те ще си вървят. Д. Спространов, ОП, 92.

2. Човек, който е натрапен от някого. На българския трон израстват тръне, когато седне на него чужденец и натрапник на чужденците. Иван-Асен IV се уплашва от растящето и опасно влияние на болярина Георги Тертера. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 14.

— Друга (остар.) форма: натра̀пеник.

Списък на думите по буква