НАТРАПЧИВ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАТРА̀ПЧИВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За човек — който се натрапва, който има склонност да се натрапва; нахален, натраплив, натрапничав. Разпоредителите разблъскваха натрапчивите хора, за да отворят път на колоездачите до старта. П. Славински, МСК, 79. "Тя ми загатна още онзи ден и сигурно няма да ме остави, докато не ми измъкне още няколко акции. Натрапчива и хитра си е както на младини..." Х. Русев, ПЗ, 46. Почувствувала изведнъж, че отегчението от натрапчивия компаньон прелива в раздразнение, зареях поглед оттатък прозореца в усоищата на дефилето. Ц. Драгойчева, ПД, 173.
2. Който принадлежи, който е присъщ или е проява на такъв човек; натраплив, натрапничав. Той отново замълча, сетне разтърси рамене, сякаш искаше да отмахне от себе си нечия натрапчива ръка. А. Гуляшки, СВ, 213. Неговият революционен канон му казваше друго — и самата му природа, егоистична и натрапчива, искаше своето. Л. Стоянов, Б, 105. Тоя грозен и космат човек му досаждаше, неговото натрапчиво внимание му тежеше. П. Вежинов, БГ, 119. — Ама как, съвсем добре ли си вече? — Как "вече"? Изобщо съм добре — отговорих му малко троснато. Доядя ме на това натрапчиво подмятане за здравето ми. Ив. Димов, АИДЖ, 84-85.
3. За мисъл, идея, представа, образ, чувство и др. — който се натрапва, който упорито, постоянно или често се налага на съзнанието на някого; натраплив, натрапничав. Натрапчива мисъл се блъскаше в главата му. — Наука без идеал — това е живот без слънце! А. Гуляшки, Л, 256. Не бе предполагал, че тази жена, която умееше да бъде самоуверена и дръзка, страда от натрапчиви идеи. Ем. Манов, БГ, 98. — Исках да ти разкажа един натрапчив сън. На два пъти ми се присънва напоследък. Ем. Манов, ДСР, 255. Тежък и нерадостен ден за мене. Болката в ухото е единственото ми усещане. Тя е тъпа, но натрапчива. К, 1963, кн. 9, 30. // Който се налага на вниманието, който прави впечатление, бие на очи. Градчето имаше сега и друго лице, по-натрапчиво, което ни караше да разтваряме от учудване и тревога и двете си очи: тук много повече от София се чувствуваха спазмите на войната. К. Константинов, ППГ, 281. Натрапчиви цветове.