НАТРА̀ПЧИВО

НАТРА̀ПЧИВО. Нареч. от натрапчив; натрапливо. Макар да му се искаше да продължи работата си, умът му се разсейваше, образът на самотното плачещо момиченце натрапчиво го преследваше. П. Вежинов, СО, 155. Той беше пълнолик, тромав момък с бозава аба и потури,.. и някак натрапчиво изпъкваше с едрата си фигура и пренебрежителните си погледи към другите ергени. Х. Русев, ПЗ, 133. Тук беше идвала жена.. Тая мисъл натрапчиво заседна в главата ѝ, макар да се мъчеше да я пропъди. М. Грубешлиева, ПИУ, 171. Снегът вали — непрестанно и натрапчиво като радиопредаване. С. Северняк, ВСД, 149.

Списък на думите по буква