НАТРАПЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАТРА̀ПЯМ, -яш, несв. (остар. и диал.); натра̀пя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Натрапвам. Тоя край на българския вариант от езическата легенда сам натрапя на обработвачите-поети символизация на основния мотив. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 173. натрапям се, натрапя се страд.

НАТРА̀ПЯМ СЕ несв. (остар. и диал.); натра̀пя се св., непрех. Натрапвам се. Той казвал, че не иска да се натрапя там, гдето няма любов, а презрение към него. Ив. Вазов, Съч. Х, 30-31. Един път на тоя свят се е родило едно незаконно чедо на музата и всички ония, които се натрапят за нейни законни съпрузи, дигат врява. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 196. Иван:

— Върви си! Твойта работа аз ще я свърша. Дончо: — Добре. Аз не се натрапям! П. Тодоров, Събр. пр II, 79.