НАТРИСАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАТРЍСАМ, -аш, несв.; натреса̀, -ѐш, мин. св. натрѐсох, прич. мин. св. деят. натрѐсъл, -сла, -сло, мн. -сли, св., прех. Разг. Грубо. Давам, оставям някого или нещо при някого против неговото желание, съгласие, воля; натресвам. — След някой и друг ден в него [апартамента] като нищо могат да ти натресат някое многодетно семейство, под предлог, че на тебе всичко това ти е много. Ал. Томов, П, 139. Натресли ѝ децата и отишли на кино. // Присъждам някакво наказание или налагам някому нещо нежелано и неприятно. Ще го олепят! .. Ще го лашнат в пандиза .. Колко ли години ще му натресат? В. Пламенов, ПА, 97. натрисам се, натреса се страд. натрисам си, натреса си възвр. и взаим.

НАТРЍСАМ СЕ несв.; натреса̀ се св., непрех. Разг. Грубо. Идвам, оставам някъде, при някого, където съм нежелан; натресвам се. — Разрових панера ѝ и намерих една картичка от някакъв сестрин син от провинцията. — Не думай! — Да... и едни такива думи: "Леличко, как си, що си... Ние често се сещаме за вас!" — Пфу, сещал се. Току-виж натресъл се и в София. Сп. Йончев, СбСт, 152-153.