НАТРОПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАТРО̀ПВАМ СЕ, -аш се, несв.; натро̀пам се, -аш се, св., непрех. Разг. 1. Тропам до насита. Съседите отгоре непрекъснато ни тропат, не се натропаха.

2. Тропам, играя до насита; наигравам се. Наиграят се, натропат се и ето ти ги, че се оттеглили настрана. Ил. Блъсков, СК, 26. Митьо засвири на хоро и Тодор войвода тропа от място и казва на юнаците си: "Ха и вий така от място тропайте, да се натропаме, че се не знай накъде ще пътуваме." М. Кънчев, В, 49.